Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.
В химически завод избухнал пожар. Директорът на завода звъни в пожарната и моли да спасят сейфа със секретните документи. Там естествено никой не си мърда пръста. Директорът обещава 100 000 долара. Казват му, да си гледа работата. Обещава 200 000 долара, пожарникарите се съгласяват.
След няколко минути директорът вижда една пожарна кола, която се носи с висока скорост. Колата минава направо през затворената врата на завода, пробива стената и се оказва в самия епицентър на пожара. От нея изскачат пожарникари и бързо се справят с огъня. Директорът започва да им благодари… Накрая ги пита, какво ще правят с толкова много пари…
- Първото, което ще направим, когато получим наградата е да оправим спирачките на тая шибана пожарна кола…