В една лудница директора решил да пусне един луд на свобода. Накарал ги всеки да напише по един роман и казал че ще пусне пациента с най-хубавия роман. На другия ден само един луд бил написал роман. Директора започнал да чете.. "Един конник препускал в полето... Тъгъдъг, тъгъдът, тъгъдъг, тъгъдъг...". И така до стотната страница. И там романа завършва - "и конникът стигнал в селото"
Чукча пише писмо вкъщи:
"Здрасти брат ми, пристигнахме благополучно. Квартирата, в която се настанихме е чудесна, даже има и пералня машина, само дето работи странно. Сложих аз дрехите в дупката, дръпнах въжето, потече водата, а дрехите изчезнаха някъде. Времето е хубаво, за последната седмица само два пъти валя дъжд. Първият път за четири, а втория за три дни. Жената чака дете, но не знае още - момче или момиче ще бъде, тоест не знаем чичо или леля ще ставаш.
Много поздрави.
Твоят брат.
P.S. Исках да ти пратя малко пари, ама вече залепих плика.