Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!
В голяма корпорация на едно от бюрата звъни телефона.
- Ало?
- Искам веднага да стане едикакво си - запенил се някой.
- И що аз да го върша? - попитал с безразличие човекът.
- Ти знаеш ли с кого говориш бе? - вече тотално кипнал.
- Не.
- С шефа на корпорацията. Само да щракна с пръсти и изхвръкваш.
- А ти знаеш ли с кого говориш?
- Не.
- Тогава що не си [beep] [skipped] в [censored]