Четвъртък, 17 септември 2026 | Хасково Слънчево 13°
Днес е светъл ден за българския футбол. На стадион Васил Левски има ток.
Спортни 3,755 прегледа
Следващ →

Още вицове

Катаджия дебне на паркинг пред една дискотека. Излиза голяма, пийнала компания и се качват по колите. Полицаят си избрал един, който едвам си влачел краката и го спрял. - Проверка за алкохол, духнете моля! Мъжът без да се съпротивлява духнал в дрегера. - Резултат нулев??? Как е възможно това??? Мъжът: - Днес аз съм дежурен по отвличане на вниманието... Професор много обичал да пише двойки. Един ден в училище: - Вижте, ся. Ще задам на всеки един от вас един въпрос. Ако ми отговорите пиша три, ако ли не - две. Излиза един и професора го пита: - Колко стъпала има в училище? Момчето мисли и отговаря: - 500. - Не е вярно, сядай си! Двойка! И така всички се изредили, останал един. Излиза той, а професора: - Кажи сега, моето момче колко са стъпалата в нашето училище? - Много. - отговаря момчето. - Колко много? - Ааааа, товаа са два въпроса! Жена върви по улицата с разкопчана блуза. Спира я един минувач. - Извинете, госпожо, но гърдите ви висят навън. Тя поглежда надолу и изпищява: - Боже мой, забравих бебето в рейса! Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! От детството си знаем поговорките: "Знанието е сила" и "Времето е пари".От училище ни е известно, че "A = F x t", т.е. "Работата = Силата по Времето". Като заместим в нея с първите равенства, се получава, че "Работата = Знанието по Парите", откъдето напълно закономерно произтича, че "Парите = Работата : Знанието".Следователно, при Знания, клонящи към 0, Парите клонят към БЕЗКРАЙНОСТ, като при това количеството на Работата не играе особена роля...