Две зайчета много се обичали и най-накрая решили да си имат малки зайчета. Опитвали те няколко седмици... Минала цяла година но уви нищо не ставало. Най-накрая решили да отидат на доктор и да видят дали той може да им помогне с проблема.
Отиват при доктора, влизат в кабинета и му казват:
- Докторе, отдавна сме заедно, много се обичаме и искаме да си имаме малки зайчета. Вече цяла година опитваме ама нищо не се получава. Можете ли да ни помогнете с нещо?
Доктора:
- Момчета, как я мислите вие тая работа?!
Червената шапчица, Иван Вазов
…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!