Без пържени храни в училище - защо това е добра идея
В бъдеще в британските училища няма да се сервират пържени храни на децата. Прекаленото консумиране на пържени картофи, пилешки хапки и други подобни храни не само води до наднормено тегло, но и причинява заболявания.
Британското министерство на образованието издаде нови правила за училищното хранене. Сред другите неща те включват идеята да не се сервират повече пържени храни на децата. „Това е много добра идея“, казва Стефан Кабиш, лекар и изследовател в областта на храненето в болница „Шарите“ в Берлин и в Германския център за изследване на диабета.
„Пържене“ означава, че храни като картофи, месо или дори понички се приготвят във фритюрник, напълнен с горещо олио. Това не само става бързо, но и е вкусно.
Здравословни рискове от наситените мастни киселини в маслото за пържене
Проблемът започва от самата мазнина: теоретично тя би могла да бъде здравословно растително масло, казва Кабиш. „Но тъй като става въпрос за много високи температури, обикновено се използва рафинирано растително масло, което е преработено до такава степен, че да издържа на високите температури, да не започва да пуши и да не променя вкуса си."
Рафинираните растителни мазнини обаче обикновено съдържат повече наситени мастни киселини. „Наситените мазнини са проблем, защото стимулират възпалителни процеси в организма ни, допринасят за инсулинова резистентност и по този начин – както за затлъстяването, така и за диабет тип 2“, казва Кабиш.
Освен това наситените мастни киселини повишават риска от атеросклероза – стесняване на артериите, което от своя страна може да доведе до инфаркти и инсулти. Към това допринася и високото съдържание на сол в пържените храни: солта повишава кръвното налягане и по този начин риска от сърдечно-съдови заболявания.
Може ли пържената храна да предизвика рак и депресия?
Пърженето на нишестени храни като картофите може да доведе до образуването на акриламид – вещество, считано за потенциално канцерогенно. Повишени нива на акриламид се откриват в храни като картофени чипсове, пържени картофи, картофени крокети. Изследователите са установили също така статистическа корелация между депресията и консумацията на пържени храни. Стефан Кабиш обаче подхожда предпазливо към този въпрос. Такова съотношение не означава непременно причинно-следствена връзка.
Възможно е и обратното: хората с депресия може да са по-склонни да посягат към бързи, пържени храни, отколкото да приготвят здравословна храна, което би изисквало повече усилия. Въпреки това, тъй като чревният микробиом се влияе от нашата диета, а червата от своя страна влияят върху мозъка и психиката, Кабиш не изключва напълно наличието на причинно-следствена връзка между пържената храна и психичното здраве.
Количеството на пържените храни е това, което ги прави вредни
Изключването на пържените храни оставя повече място за други, по-здравословни алтернативи. В крайна сметка, важно е количеството консумирани пържени храни, а правилото е: колкото се може по-малко.
„Не може да се каже с пълна убеденост, че дозата трябва да бъде нула“, казва изследователят Кабиш. Но консумацията на пържени храни трябва да се намали колкото се може повече. Затова Кабиш счита такава промяна в училищното хранене за „напълно оправдана“.
Юлия Вергин









Коментари в сайта (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!