Разходката сред природата обикновено се свързва с почивка, физическа активност и възможност за временно откъсване от динамиката на ежедневието. През последните години обаче учените обръщат все по-голямо внимание на въпроса дали престоят в гората може да има и измерим ефект върху функционирането на имунната система. Изследванията в тази област разглеждат не само влиянието на движението и чистия въздух, но и ролята на стреса, нервната система и определени вещества, отделяни от растенията.

В Япония практиката за прекарване на време в гората е известна като „shinrin-yoku“, или „горско къпане“. Терминът не предполага действително къпане, а съзнателно потапяне в горската среда чрез разходка, наблюдение на природата, слушане на звуците и вдишване на горския въздух. Натрупаните научни данни показват, че подобно преживяване може да предизвика редица физиологични промени, макар твърдението, че гората директно „подсилва имунитета“, да изисква известна предпазливост.

Гората, стресът и имунната система

Един от основните механизми, чрез които престоят сред природата може да влияе върху организма, е намаляването на психологическия и физиологичния стрес. Когато организмът е под продължително напрежение, се активират хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос и симпатиковата нервна система. Това е свързано с промени в секрецията на кортизол и катехоламини, които при хронично повишени нива могат да повлияят неблагоприятно върху различни компоненти на имунния отговор.

Контактът с природна среда се асоциира в редица проучвания с по-ниски показатели на стрес, подобрено настроение и промени във физиологични параметри като кръвното налягане и сърдечната честота. По този начин разходката в гората може косвено да създава по-благоприятни условия за нормалната работа на имунната система.

Не бива да се пренебрегва и самото движение. Ходенето представлява умерена физическа активност, а редовната физическа активност е свързана с редица благоприятни ефекти върху метаболитното, сърдечносъдовото и имунното здраве. Следователно част от ползите от горската разходка вероятно произлизат от комбинацията между движение, намаляване на стреса и престой в естествена среда, а не от един-единствен фактор.

Интерес представляват и т.нар. фитонциди - летливи органични вещества, отделяни от дърветата и други растения. Част от характерния аромат на гората се дължи именно на подобни съединения, сред които различни терпени като алфа-пинен и лимонен. Предполага се, че вдишването на някои от тези вещества може да участва във физиологичните реакции, наблюдавани при престой в гората. Данните обаче все още не са достатъчни, за да се твърди, че фитонцидите сами по себе си осигуряват значима защита срещу инфекции.

Какво се случва с естествените клетки убийци?

Една от най-интересните линии на изследване е свързана с т.нар. естествени клетки убийци, или NK клетки (natural killer cells). Те представляват част от вродената имунна система и имат важна роля в разпознаването и унищожаването на определени инфектирани и променени клетки.

Японски изследователи установяват в сравнително малки проучвания, че след престой в горска среда може да се наблюдава увеличение на активността на NK клетките, както и промени в някои белтъци, свързани с тяхната функция. Интересното е, че в част от тези изследвания ефектът се запазва известно време след приключването на престоя в гората.

Тези резултати са любопитни, но трябва да се интерпретират внимателно. Много от първоначалните проучвания включват малък брой участници, а условията и продължителността на престоя сред природата се различават. Увеличаването на определен имунологичен показател освен това не означава автоматично, че човек ще боледува по-рядко от настинки, грип или други инфекции.

Имунната система е изключително сложна мрежа от клетки, сигнални молекули и органи. Затова понятието „засилване на имунитета“ често е прекалено опростено. По-точно би било да се говори за влияние върху определени компоненти на имунната функция.

Колко време трябва да прекарваме сред природата?

Няма установена универсална „доза гора“, която гарантира подобряване на имунната функция. Някои изследвания разглеждат кратки разходки, други - няколкочасов престой или дори няколко последователни дни сред природата. Това прави трудно определянето на конкретна продължителност, необходима за възникването на физиологични ефекти.

За общото здраве обаче дори сравнително кратката разходка може да бъде полезна. Освен че увеличава физическата активност, тя предоставя възможност за психическо възстановяване, прекъсване на продължителното седене и временно отдалечаване от градския шум и ежедневните стресови фактори.

Значение вероятно има и качеството на преживяването. Бързото преминаване през парк, докато вниманието е насочено изцяло към телефона, не е непременно еквивалентно на спокойна разходка с активно възприемане на звуците, миризмите и гледките наоколо. Именно тази комбинация от движение, сетивен контакт с природата и психологическо отпускане стои в основата на концепцията за „горско къпане“.

Има и още един потенциален фактор - излагането на разнообразна природна среда и микроорганизми. Съществуват хипотези, че контактът с биоразнообразни природни среди може да влияе върху човешкия микробиом и върху регулирането на имунната система. Това направление е особено интересно, но все още се проучва и не позволява категорични заключения за конкретния ефект на обикновената горска разходка.

Референции:

1. Li, Qing. ‘Effect of Forest Bathing Trips on Human Immune Function’. Environmental Health and Preventive Medicine, vol. 15, no. 1, Jan. 2010, pp. 9–17. PubMed Central, https://doi.org/10.1007/s12199-008-0068-3

2. Wen, Ye, et al. ‘Medical Empirical Research on Forest Bathing (Shinrin-Yoku): A Systematic Review’. Environmental Health and Preventive Medicine, vol. 24, 2019, p. 70. PubMed Central, https://doi.org/10.1186/s12199-019-0822-8