Доктор към пациентка: - Да-а-а... Нещо не ми харесвате... - И Вие, докторе, не сте някой красавец!

Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал. Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал: - Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече! Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал: - Добре, че поне кучето ми е нормално! А кучето му казало: - Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?

Ако мъж отвори вратата на кола на жена в България, вероятно колата е стара и вратата нещо е развалена.

Син се моли на баща си: -Тате айде да отидем на цирк! -Не ми се ходи, там е тъпо. -Айде де тате, чух че коронният им номер е как голи какички яздели лъвове! Бащата с ентузиязъм отвърнал: -Ми да отидем, знаеш ли откога не съм виждал... лъвове...

Един студент отива при доктора. - Докторе, имам проблем с оная работа. - Добре, съблечи се. - казва доктора. Студента се съблякъл. Докторът го гледа оттук, оттам, отвсякъде и казва. - Момче, нищто ти няма. - Да бе, знам, само се хавля.

Учителят: - Пешо, ако ти дам един хамстер, а после още два хамстера, а после още три хамстера... Колко хамстера ще имаш? Пешо: - Седем! Учителят: - Пешо, слушай внимателно! Давам ти един хамстер, после още два и после още три. Колко ще имаш? - Седем! - Добре, ще ти поставя задачата по друг начин. Давам ти една ябълка, после още две и след това още три. Колко ябълки ще имаш? - Шест! - Е, най-накрая стигнахме до нещо вярно. Значи, давам ти един хамстер, после още два, после още три. Колко стават? - Седем! - Абе, как така седем, бе, Пешо? Пешо: - Ами, защото аз вече си имам един хамстер вкъщи!

В един козметичен магазин е поставено всевиждащо огледало, което поглъща всеки, който излъже. Един ден покрай него минават блондинка, брюнетка и червенокоса. - Ауу, мисля, че съм отслабнала! - казала брюнетката и огледалото веднага я глътнало. - Ихаа, мисля, че съм се разхубавила! - възкликнала червенокосата и огледалото глътнало и нея. На свой ред минава блондинката: - Хм, мисля… - и огледалото я глътнало.

Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!

Майка пита сина си: - Иванчо, не ти виждам бележника, къде е? - Петьо го взе, да изплаши родителите си.

Животът ти се дава веднъж, а ти се отдава още по-рядко.

Трима мъже си говорят за жени. - Най-много обичам да им гледам циците - казал единият. - А аз задникът - обадил се вторият и се обърнал към третият: - А ти? - Аз ли? Аз най-много обичам да им гледам главите отгоре.

След като gmail пусна телефонни разговори: "Ало, обаждам ти се от email-a"

Петък - ден на майстора...КАТ отново не издаваха книжки и регистрации...

Момиче се връща вкъщи след училище: - Мамо, днес в класа дойде гинеколог и ни прегледа всичките. Оказа се, че в целия клас има само една девствена. - Хм, надявам се, че това си била ти? - О, не - учителката.

Блондинка чака на гарата. Среща я позната. - За кой влак си? - пита познатата. - За този, който е в 17.15 ч. - отговаря блондинката. - Той не върви ли само по празниците? - Да, така е. - А днес какъв празник е? - Днес имам рожден ден...

Статус във Facebook: - Леле, колко съм тъпа! Блондинка: - Муцка, крадааа го...

Идва Дейвид Копърфилд (фокусника) на турне в България, с кораб от Турция. И започнал да се фука още на митницата: - Моля паспорта за проверка. Оня закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха. Митничаря - нула внимание. - Имате ли багаж? Вади кърпа от джоба, размахва я и се появяват куфари. На митничаря не му пука - започва да рови в тях. Фокусникът се ядосал, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят се подразнил: - Абе момче, я аз да ти покажа един фокус. Виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? - извадил печата и го ударил върху някакъв документ - А сега захарта е нерафинирана!

Животът е игра, в която всеки сам избира играчите. Подбирай ги внимателно, за да бъдеш винаги победител!!!

В една пуста местност стоят двама полицаи; никой не минава. Гледат в далечината се задава кола: - А, сега тоя ще го одерем. Поне 10 лв. ще му вземем. - казва единия полицай на другия. Спират колата и питат шофьора: - Аптечка имаш ли? - Имам - отговаря човека и я показва. - А пожарогасител? - Имам - отговаря пак човека и го показва. Полицаите разбрали, че не могат да хванат човека в грешка и го питат: - А касетофон имаш ли? - Имам. - Я пусни нещо. Пуснал човека чалга и полицаите започнали да танцуват. - Какво правите, бе? - попитал ги човека. - Танцуваме за теб, зер дадеш 10 лева. - отговорили му те.

- Имаш ли приятели? - Да, разбира се - 85, а от двама още чакам потвърждение...