Петък, 9 октомври 2026 | Хасково Облачно 17°

Семейни

Син попитал баща си , Татко, татко моляте разкажи ми по-какъв начин сте ме направили моля те? Бащата се позамислил, все някои ден ще научи по-добре сега да му кажа. Мойто момче добре слушай , защото няма да повтарям. Преди 7 години Майка ти и баща ти са се запознали в една Интернет зала любов от пръв полед . Намерили свободно сепаре в залата, нямало никои около тях. Баща ти изкарал своята "Флашка" и чрез USB’то на майка ти направил свръзка. А майка ти използва този момент и направила няколко "DOWNLOAND’да своя HD. Този дангалак баща ти пък да вземе да направи няколко"UPLOAD’да, но забравил да сложи Анти вирусна. Ама беше вече късно нито "DELETE" можеше да прави нито "CANSEL". След 9 месеца се появи сташен ВИРУС. Ето това е мойто момче толкова просто.
Оценка 0 от 0 гласа
Един мъж тъкмо излизал от кафенето и гледа нещо невероятно: Дълга погребална катафалка, следвана от втора погребална катафалка, а след нея върви мъж, който води един питбул на каишка. А зад него - поне 200 мъже, наредени в опашка по един. На нашия му станало интересно, приближил се и казал: - Съжалявам за загубава ви и се извинявам, че ви безпокоя сега, но просто това погребение е странно и се чудех кого погребвате. - Ами в първата катафалка е жена ми. - Какво се случи с нея? - Кучето ми я нападна и уби. - А във втората? - Там е тъща ми. Тя се опита да помогне на жена ми и кучето нападна и нея. Двамата повървели замислено в трогателно мълчание, докато нашия човек не попитал: - А ще може ли да взема кучето назаем? - Наредете се на опашката...
Оценка 0 от 0 гласа
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни?
Оценка 0 от 0 гласа