Неделя, 11 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 21°

Разни

Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълняпо едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител -"Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той. Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Оценка 0 от 0 гласа
Млад мъж отива на лекар: - Докторе, помагай, не съм срал от 2 месеца. - Ето, вземи две хапчета от това и утре ще те отпусне. След една седмица младежът пак при същия лекар: - Докторе, взех ги тия хапчета, ама нищо не стана. - Добре, тогава вземи тези, но внимавай че са много силни. След още една седмица: - Докторе, пак не можах да се изсера! - Ех, как така, бе? Ти какво работиш? - Ами сега съм студент. - Ааа, така кажи, бе! На ти 10 лв., ходи се наяж някъде и се изсери едно хубаво!
Оценка 1 от 1 гласа
Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Оценка 0 от 0 гласа
Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите "Миличка", "Любима", "Захарче" и т.н. Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина: - Намирам за прекрасно, че след толкова години семеен живот, вие двамата все още си говорите с галени имена... - Да ти кажа истината, забравих й името още преди 10 години...
Оценка 0 от 0 гласа