Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Едно габровче се похвалило на баща си:
- Тате, тате, днес не се качих в автобуса, а бягах след него от училище до вкъщи и така спестих 40 ст.
Баща му вместо да се зарадва му теглил един бой, като нареждал:
- Цял живот ли ще те уча! Другият път да бягаш след някое такси да спестиш повече!