Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Разкъсана облачност 21°
Един еврейски лекар не можел да си намери работа в американските клиники и решил да отвори малка частна практика. На входа поставил надпис: „Лечение за 20 долара. Ако не помогне — връщаме 100!“ Американски адвокат видял табелата и си помислил: „Добър начин да изкарам 100 долара.“ И влязъл при доктора. — Докторе, изгубих си вкуса. — Сестра, донесете лекарството от кутия №22 и капнете три капки в устата на пациента. — Пфу! Това е керосин! — Чудесно, вкусът ви се е върнал. Дължите 20 долара. Адвокатът, раздразнен, но упорит, платил и се върнал след няколко дни. — Докторе, имам проблем с паметта. Нищо не помня. — Сестра, донесете лекарството от кутия №22 и капнете три капки. — Но това е керосин! Вече ми го давахте миналия път! — Отлично, паметта ви се е върнала. Дължите 20 долара. Адвокатът се ядосал, но решил да опита още веднъж и се върнал след седмица. — Докторе, имам много лошо зрение. Почти нищо не виждам. — За съжаление, нямам лекарства за това. Ето ви вашите 100 долара. — Но това са 20, а не 100! — Прекрасно! Зрението ви се е върнало. Дължите 20 долара.
Лекари 22,822 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един се оплаква: - Имах си всичко: пари, разкошна къща, кола, красива жена, която ме обичаше истински... И всичко това го загубих за броени минути... - Какво се случи? - Някакъв идиот каза на жена ми... Мислят, че краят на света ще е през 2012, но те не могат да познаят какво ще е времето утре... Съвременните жени носят перуки, боядисват си косата, поставят си изкуствени мигли и нокти, слагат си силиконови гърди и устни, премахват си тлъстини оперативно, опъват си бръчките (пак оперативно), а накрая се оплакват, че в днешно време е трудно да се намери ИСТИНСКИ мъж. Клиент гледа сметката от адвоката си: - Какво е това:"Съвети по време на обедната почивка"? - Нима не помните? - чуди се адвоката. - Посъветвах ви да си поръчате рибно филе. Една мутра попитала един чукча: - Брато, защо нас във вицовете все тъпаци ни изкарват? Чукчата помислил и отвърнал: - Работата е в това, че антагонизирайки на повърхността на общото, ние с теб се явяваме не нещо друго, а симбиозна аттаракция на суб-апрополюсните емоции от страна на електората, който анихилира индивидуалната самонедостатъчност, интерпретирайки самоконцептуално определилата се реалност. Стопляш ли, брато?