Сряда, 28 октомври 2026 | Хасково Облачно 15°
Младеж води приятелката си за пръв път у тях. Започват да се чукат и тя казва: — Ако искаш, аз ще съм отгоре. — Не, аз ще съм отгоре. Така съм свикнал. — Как така си свикнал? Нали разправяше, че съм ти първата? — Е, да… Ама забравих да ти кажа, че работя в една морга…
Разни 2,745 прегледа
Следващ →

Още вицове

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Някога в едно село пристигнал чужденец.Той попитал хората там какво може да го впечатли в това малко китно селце.Отговорили му: Еееееее там на край селото, в една схлупена къщурка има един, който с патката си троши орехи.Почудил се нашия човек, отишъл и видял един, който като хване пищова си и троши орехчетата и останал изумен. След 30-40 години нашия човек отново минавал през същото село и попитал за трошача на орехи-"там е, там е, но вече е стар"-отговорили му.Влязъл той в къщата и какво да види- оня трошел с патката си кокосови орехи "Абе, Чиче,какви ги вършиш бе"-попитал го... "Старост-нерадост, Синко - не виждам ги вече" Син на борче отива на лекар с огромна цицина на главата. - От какво ви е? - пита докторът. - От оса. - Ужили ли ви? - Не. Татко я уби с бухалката. Поздравления! Чух, че си се развел! ! ! - Аха. - Защо не се радваш? Толкова ти беше мерак! - Помниш ли, че ти бях казал, че ще ходим на круиз! - Да. - Един ден, като бях с моята вече бивша жена стояхме на палубата, когато зад борда падна едно момченце, син на мултимилионер. Нещастният баща, се оказа, че не може да плува и се молеше някой да спаси сина му, но в този момент в морето просто гъмжеше от акули и никой от моряците не се осмеляваше да скочи във водата. И изведнъж в отчаян порив моята жена скача при момченцето, точно ги изтеглят с въже под носа на акулите. Бащата на момчето е на седмото небе от щастие. Веднага й написа чек за пет милиона долара и й предложи доста добро място в негова компания, а сега май ще се и жени за нея. Моята жена за нула време стана знаменитост, раздава наляво надясно автографи, а с мен се разведе, и нито цент ми остави. Ето такава е женската благодарност! А аз я бутнах зад борда! Скопие - столицата на държава, в която хората са скопени от чувство за историческа истина.