Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Влизат те в гората, хващат се за клоните и белите ги подминали. Петка шепне:
- Не издържам повече, ще се пусна!
- Трай още малко, бе! Може да се върнат!
- Е, дай поне коня да пусна!
Срещат се двама. Единият се оплаква:
— Жена ми ми съсипа живота. И да дишам не ми дава!
— А пък моята наопъки. Щом се прибера вкъщи и веднага вика: „Я ми дъхни!“.