Един борец бил на гости у приятели. Видял в стаята един полюлей, който много му харесал и запитал приятеля си как се казва та да си го купи.
- “Бяло дупи” – отговаря приятеля му.
На другия ден борчето отива в магазина и вика на продавачката:
- Искам едно “Бяло дупи”
Продавачката смутено:
-Ама как така ... моля ви се...
-Ама вижте к`во бе госпожа - аз съм клиент, аз си плащам...
Отива продавачката при шефа си и вика:
-Шефе тука един иска бяло дупи...
-А-ааа...ще му дадеш като иска ... той е клиент, няма да го изпускаме – казал шефа.
Връща се продавачката при борчето, свалила гащите и се надупила..
Борчето я прекъснало:
-А-ааа не бе онова беше едно такова... с две топки и едно дълго виси...
Тогава продавачката се провикнала:
-Шееефе, тебе търси...
Човек влиза в заведение,което цялото било в лунички./нали се сещате-онези ситни бемчици,които някои хора имат по лицето си/Та всичко било на лунички-стените ,масите,столовете,чиниите,чашите,вилиците и лъжиците,абе всичко.Дошъл сервитьора-и той на лунички.Хората в заведението също били на лунички.Сервитьора попитал нашият човек:
- Какво ще желаете ,господине?
- Кафе и кола.Но може ли да ви задам един въпрос?
- Да ,разбира се.
- Това кафене да не би да е специално за хора с лунички?`Щото гледам навсякъде има...
- О,не ,не!Одеве един пиян се изсра на вентилатора.