Във влака пътували, българин, французин, американец и една блондинка. По време блондинката, без да иска, се изпърдяла. Французина, като джентълмен, поел отговорност и се извинил - уж, че е бил той. След малко блондинката отново се изпърдяла. Американецена се проявил и той като дженталмен и се извинил. Дошло време българинът да слиза от влака. Спрял се на вратата на купето и се обърнал към пътуващите:
- Господа, ако след малко госпожицата се насере, да знаете, че съм аз.
- Тате, когато порасна, ще стана известен певец!
- Да чукнем на дърво!
- Или художник...
- Да чукнем на дърво!
- Не, ще стана известен писател!
- Да чукнем на дърво!
- Тате, но защо трябва все да чукаме на дърво?
- Защото сме кълвачи с теб, сине!