Зайо Байо спал и изведнъж някой почукал на вратата му.
- Кой е? - попитал сънено заека.
- Аз съм - отговаря глас отвън.
- А, аз ли съм - си рекъл заека и пак заспал.
- Скъпи, нали очите ми са сини като небето?
- Ъхъ.
- И устните ми са алени като рози!
- Ъхъ.
- Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!