Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката.
— У дома ли е татко ти? – пита мъжки глас.
— Много ми е тежко да кажа това, но го няма.
— А, защо ти е тежко?
— Защото страшно мразя да лъжа!
Хан Кубрат свикал синовете си в шатъра и има казал:
- Деца мои, вземете по една пръчка от този сноп и я строшете.
Взели те по една пръчка и я строшили.
- Хайде, сега вземете по още една пръчка и я строшете.
Взимали те по пръчка и я трошили, докато в центъра на шатъра не се образувал огромен куп съчки.
- А сега, синове мои... - казал Кубрат с тържествен глас. - Ми напалете огън, че умрях от студ, бе хаймани!