На една поляна си пасе стадо крави, обаче естествено поляната била оградена с ограда от бодлива тел, че да не излизат хайванчетата. От външната страна на оградата обаче пасял як плодовит бик. Той съзрял красива кравичка с голямо виме и влажен поглед и след като си мучали известно време той се засилил, прескочил оградата, отишъл при нея и попитал:
- Мууу, как се казваш, сладурче?
- Амиии...аз съм Сивушка Недостъпната. Ама за тебе съм само Сивушка. А ти кой си?
- Ами, аз съм Белчо Надарения, ама за тебе съм само Белчо, щото дарът ми остана да виси на оградата.
- Паоло, много добре помня, че ходихте на погребение на тъща си, после на кръщене на детето си, отсъствахте и поради заболяване на съпругата си! Този път за какво ще отсъствате от работа?
- Ще се женя, господин директор.