Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва:
- Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка.
Англичанинът казал:
- Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги.
А българинът казал:
- Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време.
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната:
- Нося се аз на коня, и гледам срещу мен - куп врагове! Че като ги подхванах със сабята - сеч, сеч! Това ръце, крака - всичко наред сека!
- А защо не им сече и главите?
- Ами главите им вече бяха отсечени…