Един цар имал три дъщери. Той много искал да ги омъжи, защото вече ставали на възраст, но никой не искал да ги вземе, защото били много грозни. Един ден на царя му писнало и ги накарал да вземат по един лък и да стрелят - където падне стрелата, там ще се омъжат. Стреляла първата - стрелата паднала в обора - хайде, омъжила се за овчаря. Стреляла втората - в реката, омъжила се за рибаря. Стреляла третата - в едно блато. Отиват да видят кой живее там - няма жива душа, само една жаба се излежава на едно голямо зелено листо. Принцесата я погледнала и - понеже била чела приказки - решила да я целуне, та да се превърне в принц. Целунала я - нищо. "Дали не трябваше да я целуна по двете бузи?" Пробвала - нищо. Жабата: "Аре, маце, сега вземи ми направи и една свирка, че съм много омагьосан!"
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...