Перничанин влиза в магазин в
София, спира пред щанда с ризи и
започва да разглежда.
- Нещо за Вас, господине? - пита
продавачката.
- Искам една люлякова риза.
Продавачката оглежда щанда, вади
една лилава риза и му я подава.
- Не искам лилава, искам люлякова.
Продавачката се сепва, обръща се
назад, изважда една цикламена
риза и я подава.
- Ти майтап ли си правиш с мене?
Дай люлякова риза!!
Продавачката подава всякакви
цветове и накрая, след всички
неуспешни опити заявява:
- Съжалявам, господине, люлякови
ризи нямаме.
- Как да немате, като ги виждам.
- Къде са?
- Ей ги там, ма! - сочи оня към
купчина бели ризи.
- Но те са бели!?!!
- А, к`во , бел люляк нема ли?
Животните решили също да се интегрират.
- Какво значи това?-попитало прасето
- Ами това е все едно с теб да се обединим и да направим шницел. - казала кокошката - От тебе месото,от мене яйцата.
- Но тогава мен трябва да ме заколят - казало прасето.
- Е така е, но при интеграцията трябва да има и един заклан!