Имало едно време една принцеса,която никой не можел да задоволи. Всички които се опитали ги изнасяли на носилка от стаята й. По едно време дошъл един старец и тръгнал да влиза в стаята й.
- Дядо, да не ти се умира вече?-попитал го един от мераклиите.
- Не се притеснявай за мене, чедо- отговорил старецът.
Влезнал в стаята и след малко от там се чули охканията на принцесата и след известно време този път нея я изнесли на носилка. Като видели това останалите попитали старецът какво й е направил.
- Вие, главата вкарахте ли си?-попитал ги той.
- Ами да, разбира се -му отвърнали те.
- А с уши мърдахте ли?
Из дневника на корнет Оболенски: "На третия ден пристигнахме в градчето Н.
Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Преспахме със всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на земската управа.
Вчера изпихме всичкия самогон, земската управа я изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, преспахме със светските дами и монахините.
Обаче днес сутринта в полка пристигна поручик Ржевски и тогава наистина стана една..."