Две костенурки вървели през пустинята. Имали само една манерка с вода, която скоро взела да привършва. Едната от костенурките предложила: "Хей, аз ще отида да търся оазис, а ти стой тука и ме чакай. И да не си пийнала от водата преди да съм се върнала, защото ако не намеря оазис, ще трябва да изкараме с това, което имаме!!!".
Другата отвърнала "Добре!"
Тръгнала първата, а втората започнала да чака и чака...
Минала година - първата не се връщала а втората все повече ожаднявала. Минали две години същото. На третата година
втората костенурка не издържала и надигнала манерката. В този момент първата изскочила от близкия храсталак, където се била скрила, и започнала да крещи: "Ееее, ама ако ще се лъжем, аз по-добре въобще да не тръгвам!!!"
Един ден борците решили да се "подмажат" на шефа си. Отишли при него и го попитали:
- Шефе, кажи ни какво ти трябва и ние веднага ще ти го намерим.
- Hищо не ми трябва- казал шефът.- Всичко си имам.
- Е, все нещо нямаш- настоявали борците. - Какво искаш най- много?
Замислил се шефът и казал:
- Абе, знаете ли, момчета, иска ми се да си имам обувки от крокодил, а си нямам.
Зарадвали се мутрите, че им се отдава възможност да блеснат пред шефа си и заминали да му търсят обувки. След два- три дена шефът си потърсил хората, но не могъл да открие никого. Hакрая някой му казал, че всички борци са заминали за Египет и по- точно на река Hил. Отишъл и той на Hил и какво да види: Мутрите пускат един крокодил във водата. След малко хващат друг, оглеждат го и също го пускат във водата с думите:
- И тоя няма обувки...