Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
- Сине донеси от колата тесто - ще ловим на него.
Синът:
- Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
- Е нищо, донеси хляба!
- Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
- Значи да знаеш - никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
Петка на Чапай:
- Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас.
- Разследвай, Петка, и доложи.
След малко Петка се връща:
- Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.