Четвъртък, 8 октомври 2026
Хасково
17°
17°
Забил Иванчо Марийка, бил й много мераклия и я закарал в скъпо заведение.
Седнали, Иванчо си поръчал една "Ариана" с картофки, а Марийка 12 годишен "Чивъс Регал", бадеми, хапки с черен хайвер. Марийка набива здраво, гълта като мисирка и още си поръчва. Иванчо му се стъжнило, но си помислил: "Всичко е под контрол, ще платя дебела сметка, ама ще я изчукам най-накрая!"
Нашият пита Мимито:
- Ти винаги ли токлова ядеш и пиеш?
- Не, само като съм в цикъл...
Иванчо и Марийка
2,237 прегледа
Следващ →
Още вицове
За коледа подарили на Иванчо и Марийка подаръци, ама яко преебали Иванчо. На Марийка и зели гсм, дрешки, ланци и некви други глупости, а на Иванчо само неква насрана топка. И почнала Марийка:
- Кой си има гсм, кой си има топка?!
- Кой си има дрешки, кой си има топка?!
- Кой си има ланци, кой си има топка?!
А Иванчо казал:
- Кой си има левкимия, кой си има топка!?!
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Гледайте:
Hackers III The Fall Down линк
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата:
- Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо!
- А, не мога! Бързам за Белград!
Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала:
- Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала... Белград ли беше...? София ли беше...?
Пощальон носи препоръчано писмо на адрес. Звъни на вратата. След малко отваря момченце, на около десет години. В едната ръка държи бутилка уиски, а в другата дими хаванска пура. Пощальонът изумен пита:
- Ъ-ъ-ъ-ъ, такова, вашите, вкъщи ли са?
Момченцето небрежно изтръсква пурата на килима, почесва се по брадата и казва:
- Ти как мислиш?
Еском Медия Груп ООД е медийна компания, създаваща и развиваща информационно съдържание за аудиторията в България. Нашата цел е да предоставяме актуални, достоверни и интересни новини, информация и медийно съдържание.
Еском общност:
© 2026 Еском Медия Груп ООД. Всички права запазени.