Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена:
- Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим?
- Виж, мойто момче, - казал игуменът, - ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми.
Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му.
- Влез, влез.
Влезнал той.
- Лопни мандалото че влиза хлад.
Затворил той вратата.
- Какво стана? Кандардиса ли някое маце? - пита игуменът.
- Ама дядо попе, аз… нали разбираш, те… никоя не искаше… а и вече е късно… дай още по някое одеало да се завием и да си ходя…
- Късно е чадо, мандалото лопна…
Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...