Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
- Не издържам, ще се изпусна!
- Трай, бе! Че и мен ще видят!
- Не издържам вече! Ще се изпусна!
- Дръж се бе!
- А поне може ли да пусна коня!
- Добър ден, съседе! Надявам се, че моите деца не ви пречат, когато играят във вашата градина!
- Ни най-малко, съседе! Децата на моите приятели са и мои деца!