На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Чукчата го вземат войник. Понеже е по-дребен, го пращат в танкови войски като водач на танк. Една сутрин започва учение.
Нареждат всички танкове в редица и командира заповядва:
- Первый танк - вперёд!.
Първият танк тръгва в атака.
- Второй танк - вперёд! - казва пак командира. Вторият танк тръгва в атака.
- Третий танк - вперёд! - казва отново командира. Третият танк стои и не мърда.
- Третий танк - вперёд! - извиква командира. Третият танк стои и не мърда.
- Третий танк - вперёд! - извън нерви крещи командира. Третият танк стои и не мърда. От него изскача чукчата и вика:
- Командир, чудо! Моя шляпа говорить, моя шляпа говорить!