Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Решила мечката да води заека в горската дискотека.
- Ами тигрите на барплота? Ония с ланците? Ще ме глътнат и няма да ме усетят - опъва се заека.
- Няма страшно, зайче. Аз съм говорила с тигрите - рекла Меца.
Влизат в дискотеката и заека като вижда тигрите трепери.
- Спокойно зайче, не се притеснявай. Отивам до тоалетната и се връщaм до минута. Говорила съм с тигрите няма страшно - рекла пак Меца.
Докато Мечката била в тоалетната, влязла една камила.
Заека беж да го няма, през девет дерета в десетото.
На другия ден мечката пита заека защо е избягал.
- Как да не бягам бе Мецо! В дискотеката влезе един кон - като видях как са го изгърбили ония от барплота крила ми поникнаха.