Зима, навън вали сняг, в селската кръчма са се събрали ловците и се надлъгват. Изведнъж вратата се отваря с трясък и влиза един ловец, целия пребледнял и треперещ.
- Кво става бе? - питат всички в един глас.
- Бех на лов за мечки. Гледам една голяма пещера и влизам. Вътре едни малки мечета, вдигам пушката, да ги гърмя и в това време ме тупа някой по рамото. Обръщам се и кво да видя - един голям мечок се надвесил над мене. И говори!!! Вика ми - Ти що искаш да ми гърмиш децата бе? Сега или ще те изям или ще те изчукам.
- И ти квоооо??? - пак в един глас се обаждат всички.
- Кво аз? Изяде ме, мамка му и мечок.
Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред