Секретарката се облива в горчиви сълзи. Шефът, съчувствено:
- Какво има?
- Ей сегичка ми се обадиха, че мама е починала!
- Съболезнования, скъпа. Ако искате, идете си у дома, днес ще се оправим без вашата помощ!
- Не, благодаря, много сте любезен, но ще остана.
След час шефът минава да види как е секретарката.
Тя плаче истерично.
- Сега пък какво?
- Чух се със сестра си! Можете ли да си представите - и нейната майка е умряла днес!
Ядосана жена звъни в кучкарник:
- Абе, вие няма ли най-после да направите нещо с тия бездомни кучета?
- Ама, госпожо...
- Няма к`во да ми се обяснявате! Питам дали ще направите най-сетне нещо с тия кучета по улиците?
- Ама...
- Няма "ама"! Както си вървях към блока и едно от тия псета ме ухапа...
- Ама, госпожо, работим по въпроса. Вече към 4000 кучета сме кастрирали...
- Ти чуваш ли какво ти говоря, бе?! Казах, че кучето ме ухапа, а не, че ме изчука...