Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 19°
Горещ летен ден на Слънчев бряг. Спасител мързеливо оглежда поверения му периметър от водата. Изведнъж вижда човек, който се дави. Скача, хвърля се във водата и плува към него. Оказва се, че давещият се е огромна мутра. Спасителят, със сетни сили, успява да го извлече до половината от водата и започва да му прави изкуствено дишане. Около него се е насъбрала тълпа, а над удавника се е навела друга мутра. Спасителят помпа ожесточено гръдния кош на удавника, като при всяко натискане от устата му излиза фонтан морска вода. Спасителят помпа, помпа, а водата хвърчи ли хвърчи. След 15 минути другата мутра го потупва по рамото: - Морски, дръпни му задника от водата! Така, както си я подкарал, ще изпомпаш цялото море...
Борци 4,930 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един човек отива в патентното бюро в Париж и казва, че е изобртил мотор за автомобили, който работи не с бензин, а с вода. Проверили, оказало се, че действително работи. Започнали да оформят изобретението и го попитали: - По принцип можем да ви предложим два алтернативни варианта - или да го оформим като едно изобретение, или като две - мотор, работещ с вода и вода използвана като гориво. Вие нали сте специалист по горивото? - Да, много години работех с нефт в Саудитска Арабия. Там, между другото направих и изобретението. - А защо не го патентовахте там? - Опитах се. Но когато им описах изобретението си, те също ми предложиха два алтернативни варианта. - Какви? - Обесване или разчленяване. Възползвайки се от невниманието на клиент служителят в "МакДоналдс" пропусна да се усмихне. Вечер. Проливен дъжд. На вратата на кръчмата "Св. Георги и змеят" чука пътник. Вратата отваря свирепа кръчмарка. Пътникът се обръща към нея с думите: - Аз съм беден пътник, цял ден съм пътувал, уморен съм и съм гладен, но нямам никакви пари.... Кръчмарката изръмжава зловещо: - Абе я ходи се... твойта мама... Пътникът: - А мога ли да говоря със Св. Георги... - Скъпа! Твоето "нямам какво да облека" вече не се побира! Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал: - Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? - Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти? - А аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре... - Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел професора Агоп? - сетил се Гарабед. - Отдавна не съм чувал нищо за него! - Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!