Четвъртък, 29 октомври 2026 | Хасково Облачно 14°
Енорийският свещеник се съгласил да закара с колата си симпатична монахиня до метоха. Докато карал, човещина е, свещеникът, сменяйки скоростите положил ръка на бедрото на монахинята. Тя го погледнала и тихо прошепнала: - Отче, спомнете си псалм 138! - Простете слабостта ми, сестро - отвърнал свещеникът. Но при следващ удобен случай, той пак сложил ръката си на бедрото й. Монахинята пак прошепнала: - Отче, спомнете си псалм 138! ! ! Свещеникът се извинил за втори път и повече не посмял да я докосне. Щом я оставил в метоха, побързал да отиде с параклиса, разлистил Светите книги и в изненада прочел псалм 138: "Тръгни нагоре и ще намериш благоденствие". Извод: Никога не предприемай каквото и да е, когато си зле информиран.
Семейни 4,240 прегледа
Следващ →

Още вицове

Човекът е мярка за всички неща. Като се вземе предвид, че средната дължина на мъжкия член е 18.3 см, а средната дълбочина на женския полов орган - 20.6 см, това, отнесено към наличното полово активно население на България води до следния резултат: незадоволяване на жените в разстояние на 38 645 км 764 метра 32 см и 9 мм. Пристига рано на работа Бойко Борисов и пита секретарката: - Нещо за откриване? - Няма. - Тогава отивам в някоя телевизия или радио... Песничка за Червената Шапчица Недялко Йорданов И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена Шапчица и Вълк. Напук на всички правила, той каза й: "Със мен ела!" И тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак. Вървяха те под дъжд и сняг без дъждобран и без чадър - тя по-добра, той - по-добър. Ала един ловец с перо от приказка на Шарл Перо изпълни свой служебен дълг, убивайки добрия вълк. О, смел ловец, поклон, поклон! О, пушко, и на теб поклон! Поклон на точния патрон! Поклон на строгия закон! Червена Шапчице, здравей - недей да плачеш ти, недей! Къде бе тръгнала, къде? Той щеше да те изяде. Но кой ще разбере защо без шапчица и без палто тя все тъй броди в оня лес и търси своя вълк до днес. Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. - Ей... сервитьора... абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през ’86 година? - Не, господине. - Не, не, познавам те тебе от някъде аз... А на олимпиадата през 1984, да си ходил? - Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. - Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг... - Не, господине. Не ходя там. - Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото...