През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша:
- Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
- Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!
Седели в едно купе на влак французин, англичанин и българин. По едно време жената се изтървала и пръднала. Като джентълмен англичанинът казал:
- Господа аз бях, ядох лоша храна и...
След малко жената пак пръднала, и французинът казал:
- Господа, този път бях аз, имам разстройство и...
След малко българина станал да изпуши една цигара в коридора и казал:
- Ало, тая ако се насере, да знаете че съм аз.