Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Три гладни прилепа си висели на едно дърво.По едно време единя казал:
-Братя,не издържам повече,отивам да търся храна.
Тръгнал той,но след три часа се върнал целия в кръв и влачейки се едвам-едвам.Приятелите му веднага го попитали какво му се е случило и той с жестове започнал да им обяснява:
-Виждате ли дървото?
-Да.
-А реката зад дървото?
-Да.
-А гората зад реката?
-Да.
-А планината зад гората?
-Да.
-А виждате ли дървото на върха на планинатаІ
-Да виждаме го.
-Е,аз не го видях!