Четвъртък, 19 ноември 2026 | Хасково Предимно облачно 14°
Хасково България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Катаджия спира мутра на шосето, преглежда колата и в багажника намира автомат "Калашников". - Това какво е? - Ами, калкулатор- отговаря мутрата. Полицая бърка в джоба си, изважда калкулатор и го показва на мутрата: - Ей на това му казват калкулатор! - Не…- лениво реагира мутрата,- това твоето е за предварителни сметки, а моят е за окончателни!
Борци 5,149 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи. Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал: - Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо! Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас: - Кой чука? - Детенце баща ти вътре ли е? - Няма го. Беше тук, но излезе. - А майка ти? - И тя беше тук, но излезе. - Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб! - И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе! - Е, добре де, ти самичко ли си вътре? - Е, с кой да съм в клозета, бе!? Учителката нарисувала на дъската ябълка и попитала: - Ученици, какво съм нарисувала на дъската? - Задник - отговорили учениците. Учителката се разплакала, излязла, след малко в стаята влетял директорът и се развикал: - Защо сте разплакали новата учителка и кой е нарисувал този задник на дъската? Добре облечен млад човек в червено сако на края на оградено пасище пита овчаря: - Ще ми разрешите ли да премина през вашето пасище на път към автогарата? Закъснявам за автобуса, тръгващ в 6.45. - Заповядайте! Освен това, ако ви види моя бик, можете да хванете автобуса, тръгва в 6.15. Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де... Простак пита блондинка: - Аре да те начукам! - Хахаха, нямаш чук.