След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
- Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо.
- Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
- И ти му направи сладкиш?
- О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
женска изповед:
Готвиш се за среща, губиш сума време да избереш какво да облечеш, преобръщаш планини от дрехи, премерваш всичко, което има, тичаш в магазина (при приятелка), пак премерваш всичко, което има, обличаш - събличаш - потиш се - почервеняваш - прибледняваш, докато накрая успяваш да се нагласиш. И всичко това само за да възникне у някой желание по-късно те съблече.