Един човек се приближава до висока дървена ограда. От другата страна се чуват гласове:
- 14…, 14….14…
Той подскача, оглежда, но не вижда нищо, а гласовете продължават:
- 14…, 14…., 14….
Той вижда дупчица на оградата и решава да погледне през нея. От другата страна някои му бърка в окото с пръст през дупката и се чува:
- 15…, 15…., 15…
Хората винаги си мислят, че ако пишеш добре, то е, защото ги мамиш или пък не си достатъчно демократичен, за да пишеш толкова лошо, колкото всички останали.Гор Видал