Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която пазя я за специални случаи. Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата си огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото, осъзнах, че днес в офиса ще съм номер едно. Излязох от нас, вървя и виждам, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми... и ми развали настроението само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Трифоне?
Телефонно обаждане.
- Здравейте, склада ли е?
- Склада е.
- Нали имате обява, че търсите склададжия?
- Да, имаме.
- А каква е заплатата?
- 240 лева.
- О, малко е.
Следващо обаждане. Пак същото.
Още едно обаждане:
- Здравейте, склада ли е?
- Склада е.
- Търсите ли склададжия?
- Да.
- Ами аз съм навит.
- Но вие не попитахте за заплатата?
- Охо, че и ще плащат!