Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Облачно 13°
Да целунеш девойка е приключение. Да целунеш съпруга е задължение. Да целунеш тъща е подвиг.
Бисери 4,185 прегледа
Следващ →

Още вицове

По бай-Тошово време в един завод пристига делегация от западна Европа, ще вземат интервю от най-добрия работник. Партийният секретар го предупреждава да внимава какво говори и да поглежда към него, ако се изкашля, веднага да си поправи оговора. Започва интервюто. Журналистите - Каква заплата получавате? Работникът - Амиии, триста лева ! - чува се покашляне - На седмица! - поправя се работникът. -В какво жилище живеете ? -Амиии, в 45 кв. м. -пак покашляне - На член от семейството! - Какво е Вашето хоби? - Амии, амии, амии 18см! - зверско кашляне - Когато не ми е станал! Шумахер си купил ново Ферари и качил жена си да я повози. Видял една каруца и я изпреварил, но след малко каруцата профучава и го изпреварва. Вдигнал 200, отново я изпреварва, но след малко каруцата пак профучава покрай него. Вдигнал 300, изпреварва каруцата а след малко тя пък изпреварва него. Накрая Шумахер не издържал. Спрял ферарито, каруцата и тя спряла, а Шумахер пита дядото, който я управлява: - Абе дядо, аз съм с най-нов модел Ферари, а ти с тая каручка ме надминаваш. Как стават тези работи? - Ей, младеж, ако още веднъж ми закачиш тирантите, ще видиш как стават тези работи... Малкият Петърчо гледа тегленето на тиражите от тотото и гордо казва: - Татко, ти си страшен! Тия от тотото никога не могат да познаят кои точно числа задраскваш! Между баща и син: - Запомни, синко, че безопасни гъби няма! - А пачият крак, татко? - За нищо на света! Когато търсех пачи крак се запознах с майка ти... При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…