Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби.
Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ.
Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали:
- Скачайте!
Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара.
А хората пак викат:
- Следващият!
Показал се шефът на социалната служба.
- Да не дръпнете одеалото!
- Няма! Скачай!
Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото.
Застанал тогава на прозореца шефът на полицията.
- Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу.
Полковникът обаче не се вързал на стария номер.
- Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш!
Дъщерята:
- Тате, ти как си се запознал с мама?
- Много лесно. Отворих един рекламен вестник, сложих си пръстта на една страница и набрах попадналия телефонен номер.
- И какво?
- И попаднах на майка ти на работа. Поговорихме. Майка ти веднага ми хареса. И гласа й, и говора й и как се изразява.
- А как се казваше работата на мама?
- Ох, дъще, отдавна беше...Май беше "Секс по телефона"..