Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Хасково
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Спорт
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Никога не е късно да постъпиш правилно.
Бисери
03.10.2017
3,888 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Бабо, вкусна ли е кръвта? - Що за въпрос, откъде да знам! - Татко каза, че ти си му изпила всичката кръв! - Баща ти няма мозък! - Разбира се, той каза, че и мозъкът си му изяла миналото лято!
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълняпо едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител -"Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той. Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Опитният катаджия никога няма да си поиска рушвет, а ще ви предостави възможност сами да се помолите да му дадете.
- Мариане, как издържа един месец без Ариана? - Ми... пих Шуменско
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал: - Ще ми дадеш ли? - Не - отговорила тя. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Не. - За последен път те питам … - Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал: - Щом е така, ходи си пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката. - Марийке, ще ми дадеш ли? - Да. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Да. - За последен път те питам … - Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал: - Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.