"Две госпожи во най-добри години решиле да излезат надвечер сами без мажите. Вечерали се напиле бааги и дошло време за дома. По пат им се примочало. За да не им светкаат белите газишта во градската темнина решиле да скршнат во гробиштата покрай кои минувале и таму да ги изврашат природните обврски. Нормално немале тоалет хартиа. Првата се забришала со своите гашти и фрлила. На втората и било жал за гаштите па откинала парче од венец и завршила работа.
Утредента двамцата мажи си пожалиле мейусебно:
- Знаеш, жена ми синошта се врати дома пияна и без гашти - рекол единиот.
- Не е тоа ништо - одговорил другиот. - Моята исто се врати дома пияна а од газот и штрчеше лента на коя пишуваше: никогаш нема да те заборавиме. Перо, Миле и фудбалски клуб Слога!"
Един българин попитал свой приятел турчин:
-Аркадаш, защо вие мъжете турци си бръснете главите?
-Защото от предание знаем, че пътят за рая минава през непроходима гора. И, за да не ни се заплитат косите в гората и по-лесно да стигнем до рая, ние ги бръснем.
Българинът се замислил, доволно потрил ръце и се засмял.
-Отсега нататък аз не само че няма вече да се подстригвам, но няма и да се бръсна!
-Но нима ти не искаш да отидеш в рая? - с почуда го попитал турчинът.
-Искам, но за мене раят ще бъде в гората.
-Как така?
-Така. Та в този рай, за който ти ми говориш, няма да има ханъми. Те с техните дълги коси ще бъдат в гората!