На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Макар мълчанието да е злато, както казват, старай се тази мъдрост сам да нарушиш. Че две неща са неразумни - да мълчиш, щом трябва да говориш и да говориш в мига, когато трябва да замълчиш. Говори сега щом можеш - та нали ще дойде време цяла вечност да мълчиш!