Един адвокат притежавал кладенец и го продал на един учител.
Два дни по-късно адвокатът отишъл при учителя и казал:
„Господине, продадох ви кладенеца, но не и водата в него. Ако искате да използвате водата, трябва да платите допълнителна такса.“
Учителят се усмихнал и отговорил:
„Да, тъкмо щях да дойда при вас. Щях да ви кажа: Вземете си водата от моя кладенец, иначе от утре ще трябва да плащате наем.“
Чувайки това, адвокатът се смаял и казал:
„О, аз само се шегувах!“
Учителят отговорил с усмивка:
„Вижте, вие ставате адвокати, след като ви учат учители като нас.“
На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
- Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
- Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
- Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
- Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.