Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва:
- Отивам да донеса един морков.
Марийка му отговаря:
- Донеси един и за нос.
Лежат в гората лъвът и лъвицата на една полянка и си почиват след като хапнали една сърна и се изчукали
сладко. Таамаан задрямват, от храстите изкача Зайо Байо, удря с една пръчка по носа лъва, дръпва му жестоко мустаците и изчезва с бясна скорост. Лъвът не обръща внимание. Лъвицата възмутена го гълчи:
- Какъв цар си, един заек да се подиграва с теб!
- Остави го, много е палав, пък и бързо бяга, не ми се разваля сега рахата..
След няколко дни се повтаря същата ситуация. Лъвицата не издържала на това издевателство и подгонила заека да защити семейната чест. Гонила го тя, какво го гонила, стигнали до една тръба, Зайко се мушнал в нея, а лъвицата си заклещила главата в тръбата. Минал Зайко отзад и спокойно опънал ръмжащата стопанка. Откачила си тя главата след доста мъки и се връща на полянката с проскубана
козина. Лъвът пита:
- И теб ли те закара до тръбата??