Пешо Карнаков бил преуспяващ бизнесмен, имал прекрасно семейство - две деца и жена(без тъща), имал страхотна двуетажна къща на два етажа бе въобще всичко му било тип-топ. Един ден обаче всичко тръгнало на зле. Скарал се с шефа си и го уволнили, заварил жена си да му изневерява класически със съседа, развел се, но тя му взела абсолютно всичко. Накрая решил да започне нов живот в чужбина. Събрал каквито пари му били останали, купил си билет и се качил на следващия полет. Половин час след излитането на самолета пилота се обадил:
- Дами и господа, моля за внимание! Без паника! Самолетът ще се разбие! БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!!!
Тогава Пешо се обърнал към Гореспоменатия с думите:
- Ах, Господи! Какво толкова съм направил да заслужа това?
И сякаш от отвъдния свят долетял гробовен глас:
- Не ме кефиш, пич, не ме кефиш!
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.