Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
- Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
- Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
Летен ден. Полянка в гората. По полянката в кръг търчи таралеж и крещи:
- Ха-ха-ха, хи-хи-хи, ху-ху-ху, ой-ой-ой!
Към него се приближава елен:
- Кво правиш бе?
- Кеф си правя.
- И аз искам.
- Ами почвай да тичаш като мен!
Тичал еленът, тичал, уморил се, никакъв кеф. Отива пак при таралежа /той продължава да се кефи/:
- Абе, никакъв кеф не усещам..
- Е как бе, виж тревата как хубаво гъделичка по топките! Хи-хи-хи, хо-хох-хо!