Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил: - Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям... Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил: - Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям... Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: - Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората? Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили: - Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...